Интервали

 

Интервал наричаме съотношението между височините на два тона.

Ниският тон на интервала се нарича основа, а високият- връх. Когато двата тона се изпълняват последователно,

интервалът е мелодичен, а когато тоновете звучат едновременно, интервалът е хармоничен.

 Мелодичните интервали могат да се строят и изпълняват във възходяща или низходяща посока (в зависимост от това се наричат възходящи и низходящи).

 Хармоничните интервали се подразделят на консонантни (които се стремят към отвеждане, „разрешение“ на някой от тоновете им) и дисонантни (които създават впечатление за необходимост от преминаване към консонантно/благозвучно звучене).

Наименованието на интервалите се определя от броя на включените в тях степени (от тяхната количествена величина).

 Броят на включените в интервала степени определя количествената му величина (степенното съдържание), а броят на целите тонове и полутонове- качествената величина (тоновото съдържание).

В примерът на даденото изображение и трите интервала са секунда (имат еднаква количествена величина), но се различават по броя на тоновете (имат различна качествена величина):

 Интервалите биват:

Интервалите до октава (8) са прости, а тези, които включват повече от осем степени (октава+прост интервал)сложни (съставни). Например:

нона (9) = октава + секунда

децима (10) = октава + терца

ундецима (11) = октава + кварта

дуодецима (12) = октава + квинта 

Има и енхармонични интервали, които се пишат различно, но звучат еднакво:


Теория за начинаещи:



Последни публикации: