Нотно писмо

Нотното писмо е система за записване на ноти, която съчетава в себе си всички нотни знаци, чрез които се записва дадено музикално произведение. Дълъг път е изминалo то, докато добива днешния си вид, в който пишем ноти върху петолинието. За разлика от съвременното писмо, което указва абсолютната височина на тона, в древността не е можело тя да се опише с такава прецизна точност.

Най-старото е буквеното писмо, което е било познато на античните гърци. То се е използвало в Европа до 10 век.

Оригиналният камък в Делфи, съдържащ втория от двата 
делфийски химна за 
Аполон . 
Нотният запис е ред от случайни символи 
над основния, непрекъснат ред от гръцки букви

Чрез буквените знаци са се записвали отделни тонове и цели мелодии. Нотните записи са създадени още преди хартията да бъде използвана за писане. Най-ранната форма на музикална нотация може да бъде открита в клинописна плочка, създадена в Шумер (днешен Ирак), около 2000 г. пр.н.е. 

 Около 1250 г. пр.н.е. се среща и по-развита форма на нотация. Тя указва имената на струни на лира. Счита се, че този вид нотация съдържа в себе си най-ранните нотирани мелодии.

Лира

През ранното Средновековие в европейската църковна музика се използва специална невмена нотация. Тя е специфична система, съставена от знаци наречени невми. Чрез тях са се изпълнявали литургичните мелодии. Невмите изразяват движението на гласа (дали посоката на мелодията е възходяща или низходяща), промяната на тоновете и начина, по който трябва да се пее и пресъздаде определено настроение на духовната молитва. Тяхната форма е била квадратна, правоъгълна, ромбовидна и друга най-различна. Невмите са се изписвали над или под богослужебният текст. Те показвали общата линия и приблизителният ритъм на мелодията на песните.

Невми/Neume

Основоположник на съвременната музикална западна нотация е бенедиктинският монах  Гуидо Д’Арецо (Guido of Arezzo). Той е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието.

Гуидо Д`Арецо забелязва, че певците трудно запомняли григорианските песнопения и така измисля по-лесен метод, наречен „солмизация„. Чрез него той улеснява не само прочита на музиката, но и бързината, с която тя се запомня. Гуидо Д`Арецо въвежда петолинието. В началото линиите му са били само четири.

Невми/Neume

Невмите са се изписвали на линиите на петолинието или между тях. Така се означавала по-точната им височина. Обогатила се звучността и изразителността на музициране. Д`Арецо видоизменя формата на невмите в кръгли ноти. Той въвежда и слоговите наименования на нотите- ut, re, mi, fa, sol, la. Това са имената на нотите от днешният звукоред, който познаваме- до, ре, ми, фа, сол, ла. В началото те били шест на брой (без тонът „си“). Имената на нотите произлизат от  първият стих на химна на св. Йоан Кръстител. Всяка нота носи името на първата сричка от стиха.

св. Йоан Кръстител

UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes

химн на св. Йоан Кръстител

По-късно  през 16-ти век  нотата „си“ е въведена от белгийския музикален теоретик и композитор Хуберт Валрант, като в началото той я обозначава, като „sa“ от текста „Sancte Ioannes„. А първата нота „ut“ (от текста „UT queant laxis„) се заменя с благозвучното наименование „до“.

Значение на нотите:

ДОDominusГоспод
РЕRerum Материя
МИMiraculumЧудо
ФАFamilias PlanetariumСлънчевата система
СОЛSolisСлънце
ЛАLactea ViaМлечен път
СИSideraeНебеса

Теория за начинаещи:



Последни публикации: