Метрични особености на българската народна музика

В българската народна музика много често се срещат сложни метруми, при които пулсират неравни по трайност дялове. Тези дялове представляват двувременни и тривременни прости метруми. От свързването им при изпълнение в по-бързо темпо простите метруми се обособяват в неравни по времетраене дялове и създават впечатление за неравноделна пулсация. Такива метруми наричаме неравноделни. Те са най-често основа на хороводни, танцувални мелодии.

 Най-популярни неравноделни метруми са:

петвременен неравноделен метрум (размер 5/8, 5/16) 

В такива размери се записват „пайдушките“ хора. Те са твърде разнообразни и се срещат навсякъде. По-интересни пайдушки хора се играят в Средна Северна България, Добруджа, Странджа. В такъв метрум са и голям брой обредни песенни мелодии (коледарски, лазарски песни и други).

седемвременен триделен неравноделен метрум (размер 7/8, 7/16)

 Когато тривременният дял е в края на такта, този метрум е основа на народния танц женска ръченица. Този танц е най-често солов, но в размер 7/16 се играят и общи хора.

 Ако тривременният дял е в началото на такта, този метрум е известен като мъжка ръченица. 

 Мелодии в такъв метрум се срещат главно в Западна България и Пиринския край.

деветвременен четириделен неравноделен метрум (размер 9/8, 9/16)

 В посочения вид се записват дайчовите (тропливи) хора. Те са разпространени в цяла България и предимно в Средна Северна България и Западното Средногорие.

 При грънчарските хора (главно Средна Северна и Северизападна България) тривременният дял е на второ място в такта.

осемвременен триделен неравноделен метрум (с два тривременни дяла- размер 8/8, 8/16) 

 Такива мелодии са разпространени в Западна и Югозападна България.

-единайсетвременен петделен неравноделен метрум (размер 11/8, 11/16)

 Хората в такъв метрум са най-типични в Западното Средногорие и в Шопския край и носят различни имена: „ганкини“- в Северна България, „копаница“- в шопските области и др.

 Освен това в българската народна музика се срешат и други неравноделни метруми и размери: 12/16 (Петрунни хора), 13/16, 7/16+11/16 и други.

 В българския музикален фолклор често се срещат песни, които не винаги подлежат на метрична организация. При тях трайностните съотношения между тоновете се изпълняват по-свободно, често се срещат дълги украшения и волни задържания на някои тонове (обикновено в краищата на фразите). Тези песни се изпълняват бавно и се наричат безмензурни.


Теория за начинаещи:



Последни публикации: