Какво е ритъм и метрум?

Всяка нота в музиката звучи точно определено време. Слушайки я чуваме, че музикалните тонове не звучат еднакво дълго. Едни тонове са по-дълги, а други по-кратки. Съотношението между различните по времетраене тонове се отбелязва със нотни стойности. Те определят относителната трайност на тоновете. Тонова трайност наричаме времето, през което прозвучава даден тон в музикалното произведение. Чрез редуване на различни по трайност тонове ние създаваме ритъма на мелодията.

Основните нотни стойности са пет:

ЦЯЛА НОТА = 4 времена
ПОЛОВИНА НОТА = 2 времена
ЧЕТВЪРТИНА НОТА = 1 времечетвъртина-нота
ОСМИНА НОТА = 1/2 време
ШЕСТНАДЕСЕТИНА НОТА = 1/4 време
нотни стойности

Цяла нота

Най-дългата по времетраене е цяла нота- общо четири времена. Тя може да се раздели на две половини.

цяла нота

Половина и четвъртина нота

Половина нота трае две времена. Ако я разделим на две ще получим две четвъртини ноти.

половина нота

Можем да продължим още да разделяме времената на ноти с все по-кратко времетраене. Тук може да сравним разделянето на нотите с математиката. Ако се справяте добре с нея, означава, че лесно ще научите да разделяте нотните времена.

Байраче

След четвъртина са осмина и шестнадесетина ноти, които имат байрачета.

байраче

Те се съединяват, когато се групират на повече ноти. Така четенето им става по-лесно.

осмини/ шестнадесетини

Движение на музиката

Всяко едно произведение има ритъм и ако го няма е немислимо то да звучи. С негова помощ се създава усещане за движение в музиката. Може да го наречем, че е „пулса на музиката“.

Тактов размер

В ритъма на музиката има съчетание от редовно повтарящи се удари, които могат да бъдат акцентирани или неакцентирани, като това зависи от тактовия размер. Той се изписва винаги в началото на всяко музикално произведение на първото петолиние, веднага след ключа.

Размерът определя колко удара и каква нотна стойност има във всеки такт. Обозначава се с две цифри една под друга, като малко прилича на дроб. Горната цифра на размера показва броя на метричните времена в един такт, тоест колко удара ще има във всеки такт, а долната- каква е мерната единица стойност на едно метрично време.

Размер 2/4

Ако имаме размер 2/4, това означава, че имаме по две времена във всеки такт и всяко едно време е равно на четвъртина.

Тактова черта

Ще забележите, че музикалният текст е разделен на равни части. Те са отделени с помощта на вертикални линии наречени тактови черти, които преминават през петолинието.

тактова черта

Чрез тях ние разделяме нотния текст на отделни тактове. Тактовите черти са равномерно разположени от началото до края на музикалната композиция, отпред и отзад на всеки отделен такт. За край се изписва задължително различен вид тактови черти. Може да забележите, че те са две, една до друга, като втората е удебелена.

Този знак ни показва, че музикалното произведение е свършило. Единствено не се изписва тактова черта отпред на първият такт, непосредствено след размера.

Такт

Такт е част от музикално произведение, което започва на силно и завършва пред следващо силно време.

Такт

Всеки такт включва в себе си малък период от време, като най-често той е с равен брой удари (като всеки следващ).

Ауфтакт

Ако в първия такт има непълен брой времена се нарича ауфтакт (непълен такт, предтакт). Той никога не започва на силно време, а на относително силно или слабо време. Започне ли музикалното произведение на непълен такт, обикновено то завършва отново с непълен такт, който допълва времената от ауфтакта. Пример за това е менует (стар френски танц) от композитора Лудвиг ван Бетхо̀вен в размер 3/4. Музикалното произведение започва с ауфтакт на трето слабо време.

Най-често срещаните размери са 4/4 и 3/4.

На колко броим?

Ако броите такт 4/4, трябва да броите на 4-ри, като във всеки такт ще има 4 четвъртини,

а 3/4 ще се брои на 3, като във всеки такт ще има 3 четвъртини.

Ритъмът може да е с още по-кратки по трайност ноти. Ако те са осмини в размер 4/4, примерът би изглеждал така:

В случая броим на 4-ри, като слагаме „и“ между всеки удар. Така трябва всеки такт да отброим с „1-и-2-и-3-и-4-и“. В него имаме общо 8 осминки. Важно е когато тактуваме да сме ритмични, за да звучат осминките еднакво, иначе не би се получил хубав ритъм.

По-дълга от осмина нота е половина. В размер 2/4 трябва да я задържим цял такт.

Още по-дълга е цяла нота. Трябва да звучи цял такт, ако сме в размер 4/4.

Какво означава точката след нотата?

Друг важен елемент на ритъма е точката. Може да я видите точно след нотата. Тя удължава съответната тонова трайност с половината от нея. Съответно цяла нота с точка ще е равна на 6 времена, половина нота с точка ще е равна на 3 времена и т.н.

Какво е пауза?

Прекъсването на звученето в музиката се нарича пауза. Може да мислим за паузата като противоположност на нотата, вместо да издаваме звук ние оставяме определен ритъм без звук. Така както всеки тон си има нота, така и паузата има свой знак. На всяка нотна стойност отговаря съответна пауза. 

ЦЯЛА ПАУЗА = ЦЯЛА НОТА
ПОЛОВИНА ПАУЗА = ПОЛОВИНА НОТА
ЧЕТВЪРТИНА ПАУЗА = ЧЕТВЪРТИНА НОТА четвъртина-нота
ОСМИНА ПАУЗА = ОСМИНА НОТА
ШЕСТНАДЕСЕТИНА ПАУЗА

= ШЕСТНАДЕСЕТИНА НОТА

Какво е делене на нотната стойност?

Съществува и особен вид делене, при което нотната стойност от двуделното делене се разделя на три (вместо на две) равни нотни стойности. Често срещана ритмична група е триола. Тя се означава с дъгичка и цифрата три. Нейната продължителност е толкова, колкото траят две нотни стойности от същият вид. Например, ако има триола от осмини в размер 4/4, тя трябва да трае едно време.

триола от осмини в размер 4/4

В музиката може да срещнем триола от още по-кратки трайности.

триола от шестнадесетини в размер 2/4

На показаното изображение виждаме размер в 2/4 с триоли от шестнадесетини ноти. В този случай една триола ще трае, колкото една осмина нота.

Други често срещани ритмични групи от двуделното делене са квинтола, секстола и септимола. В размер 3/4, те могат да бъдат заедно в един такт. Досещате ли се защо? Защото всяка от тях е с продължителност от едно време, а в размер 3/4 във всеки такт има общо три времена.

квинтола/ секстола/ септимола

Какво е лигатура?

Нотните стойности, които отразяват тонове с еднаква височина, могат да се свържат с дъгичка наречена лигатура. Тя свързва тоновете, като събира тяхната дължина (трайност). Те се изпълняват слято (като един тон), без прекъсване.

Лигатура

Лигатурата може да свърже стойностите на две и повече ноти. В примера на изображението по-долу виждаме, че има общо три свързани ноти с различна трайност. В случаят това е тона „до“, който е свързан с две лигатури. Той трябва да звучи осем времена, без прекъсване (от началото на трето време на първи такт до края на второ време на трети такт).

Лигатура

Фермата

Друг музикален знак, който дава свобода по време на изпълнение е фермàта (още наречен „корона„).

Той се изписва под или над определена нота, акорд или пауза. Знакът показва, че трайността на тона е неопределено време. Изпълнителят сам трябва да прецени колко време ще удължи тоновете. Разгледайте показаният пример по-нагоре. В него виждаме общо 4 такта, като във всеки такт има по 1 цяла нота. Знакът фермата е в последният четвърти такт над нота „до“ (от първа октава), което означава, че само тя трябва да бъде удължена, без предходните 3 тона.

Прости и сложни размери

Размерите се разделят на два вида: прости и сложни. Размерите, които са прости са всички двувременни и тривременни (2/2; 2/4; 2/8; 3/2). Сложните размери се образуват от сливането на два и повече прости размера. Те биват: еднородни (размер 4/4; 6/8; 9/8 и т.н.) и разнородни (размер 5/8; 7/8; 8/8 и т.н.).

Алабреве

Много често срещан музикален знак е алабреве (от италиански език- „allabreve„). Той изглежда като буквата „с“ и минава през него вертикална черта.

знак алабреве

Алабреве се изписва винаги в началото на музикалното произведение, ведага след ключа на мястото на размера. Той отговаря на размер 2/2.

алабреве-2/2

Но когато не преминава през знака вертикална черта означава, че той отговаря на размер 4/4.

4/4

Пулсацията в музиката

При протичане на музикалното произведение във времето се забелязва периодично повторение на групи, включващи „силни“ (акцентирани) и „слаби“ (неакцентирани) моменти. Това редуване („пулсация“) на силни и слаби моменти определя метрума на музикалните произведения. Благодарение на метрума музикалното произведение може да се раздели на равни по времетраене части, които съдържат определен брой силни и слаби метрични времена. Тези части са тактове. В зависимост от броя на периодично повтарящите се метрични времена различаваме двувременен, тривременен, четиривременен и т.н. метрум. Метричните времена могат да се изразят с различни нотни стойности- половина, четвъртина, осмина нота и др. Броят на метричните времена в такта и нотната стойност, приета за мерна единица, определя размера. Метрумите, както и размерите, биват прости (с едно силно, акцентирано време) и сложни (с повече от едно). Например при размер 4/4, във всеки такт има 4 удара- 1-во време е със силен акцент и 3-то с относително силен, а 2-ро и 4-то със слаб. Размер 3/4 е с 3 удара, като силен акцент има 1-во време, а слаб- 2-ро и 3-то. Много често в музиката се наблюдава в едно и също произведение да има смяна на различни размери. (В този случай, разбира се има и смяна на силните и слаби акценти.)

 Синкоп

Когато един тон прозвучи на слабо метрично време или на относително слаба част от метричното време и продължава да звучи и на следващото силно време, се получава слухово впечатление за преместване на акцента от силното върху предхождащото слабо метрично време. Такава ритмична група се нарича синкоп. В изображението ще видите синкоп, в който мелодията звучи на слабо време в размер 4/4.

Синкоп

Ето изображения на примери с основни ритмични модели на синкопи:

Синкоп
Синкоп
Синкоп

АБОНИРАЙ СЕ!


Теория за начинаещи:



Последни публикации: