Как да четем ноти?- част 2

Разликата по височина между основните степени на звукореда не е еднаква. На определени места тя е по-голяма – цял тон (между до и ре, ре и ми, фа и сол, сол и ла, ла и си), а другаде по-малка- полутон (между ми и фа, си и до).

 Полутонът е най-малкото разстояние между два съседни тона. На пианото, то ще е разстоянието от един до друг съседен клавиш. Тон е разстоянието, което получаваме от общо два полутона. Тоест той е равен на два полутона.

Тези отношения между степените на звукореда могат да се променят с помощта на хроматични знаци, като основните степени се повишават или понижават на полутон. Това са, така наречените знаци за алтерация.

Наименованието алтерация произлиза от латинската дума „altero“ в превод на български език „променям„. Знаците за алтерация са:

диез#знак за повишаване с полутон
бемол знак за понижаване с полутон
бекарзнак, който отменя действието на диеза и бемола
двоен диеззнак, който повишава тона с 2 полутона
двоен бемол знак, който понижава тона с 2 полутона
Знаци за алтерация

Те обогатяват звученето на музиката, придавайки разнообразни звукови нюанси. Чуйте звука на основният тон и след това на алтерованият! Виждате ли разлика? Усеща се веднага разликата във височината на основният тон, нали?

Ето и примерно изображение на алтерация с диез (#), която повишава основният тон с полутон. В случая имаме нота „до“. С диез тя трябва да бъде изсвирена на пианото върху съседния черен клавиш нагоре от основния (в посока надясно по клавиатурата).

до/ до-диез

На следващото изображение е алтерация с бемол (♭). Тя понижава основният тон с полутон. Тук виждаме нота „ми“. С бемол, тя трябва да бъде изсвирена на пианото върху съседният черен клавиш надолу от основният тон „ми“ (в посока на ляво по клавиатурата).

ми/ ми-бемол

Ако нотата не трябва да има алтерация диез или бемол е предшествана от знак бекар (♮). Той отменя действието им. На изображението виждаме пример с предходните алтеровани тонове – „до“ диез и „ми“ бемол. Когато след „до“ диез има алтерация „до“ бекар, това означава, че тонът се връща към основният си вид. Същото правило важи и за алтерация бекар след „ми“ бемол, тогава тонът отново се връща към първоначалното си местоположение и ще звучи като чист тон „ми“.

до-диез/ до-бекар/ ми-бемол/ ми-бекар

Гледайте видеата в Youtube канала „Vla piano“ за диез и бемол. В тях вижте: къде точно се изписва алтерованият знак върху петолинието; каква е промяната на звука на тона и на кой клавиш на пианото отговаря той преди и след алтерацията.

ДИЕЗ – „#“ Youtube
БЕМОЛ – „♭“Youtube
БЕКАР – „♮“Youtube
ДИЕЗ/ БЕМОЛ/ БЕКАР

На клавиатурата на пианото всички черни клавиши могат да бъдат отбелязани като диез или бемол, дори и белите клавиши. Ето и пример! Забележете нота „фа“ (бял клавиш на пианото). Тя може да бъде отбелязана и като „ми“ диез.

ми-диез/ фа

Друг такъв пример е с нота „до“ (бял клавиш на пианото). Тя може да бъде отбелязана и като „си“ диез.

си-диез/до

А като „до“ двоен диез може да се отбележи нота „ре“ (отново бял клавиш на пианото) и т.н.

Ако имаме диез или бемол пред нота в началото на такта, той важи през целият такт (освен ако нямаме бекар, с който се отменя действието). Ако например имаме „до“ диез в началото, означава, че и другите ноти „до“ ще са с диез. Двата такта показани на изображението звучат еднакво.

алтерация/ до-диез

Вместо да пишем 4 пъти диез, се пише 1 път в началото на такта (същият пример се отнася и за бемолите).

Дори и да имаме други ноти в такта, нотата, която е със знак остава алтерована до края.

алтерация/ ми-бемол

Когато знаците за алтерация стоят в началото на всяко петолиние, непосредствено след ключовете „сол“ и „фа“, те се наричат арматура. Арматурата обозначава, че действието на алтерация върху конкретен тон продължава до края на цялото музикално произведение (не само за конкретен такт) или докато действието не бъде отменено.

Арматура

Тя улеснява изписването на алтерованите знаци върху нотната партитура, защото с нейна помощ, тоновете не се изписват всеки път по-отделно с диез или бемол, а само веднъж. На изображението алтерацията е с „фа“ диез. Това означава, че всички ноти „фа“, които срещнем в музикалното произведение, без значение от коя октавова група са, трябва да бъдат изсвирени с диез (освен ако нямат знак за отмяна- бекар).

Чрез алтерацията обозначаваме и се ориентираме за тоналността на дадено музикално произведение.

Всяко музикално произведение има определена тоналност. Тя обозначава кой е конкретния лад и тон, върху който е построен той. Лад е система от тонове в определено съотношение един от друг, които определяме като устойчиви или неустойчиви. Устойчивите тонове са тези ,които звучат завършено и се усещат като опорни, а неустойчивите звучат все едно трябва да се „придвижат“ и „разрешат“ нагоре или надолу. Тази система от взаимни връзки и зависимост между устойчивите тонове в мелодията, обединени около един основен тон наричаме лад. Основният, най-устойчив тон в лада, наричаме тоника. Останалите устойчиви степени в лада (III и IV ст.) образуват заедно с тониката основно (тоническо) тризвучие. Първа, четвърта и пета степен се наричат главни степени. За тризвучия може да прочетете повече в публикацията: „Акорди. Тризвучия“. Подредените последователно по височина степени на ладът образуват една гама. Те се отбелязват обикновено с римски цифри и имат следните наименования:

I степен тоника (основен тон)
II степенгорен водещ тон 
III степенгорна медианта
IV степенсубдоминанта
V степендоминанта
VI степен субмедианта (долна медианта)
VII степендолен водещ тон (чувствителен тон, ако отстои на полутон от тониката)

Гамата е сбор от тонове, които са последователно подредени, в точно определен ред и съотношение един от друг, във възходяща или низходяща посока. Разликата по височина между ладовите степени не е еднаква. Помните ли, че говорихме за разстоянията между тоновете един от друг.

Казахме, че между някои то е цял тон, а между други – полутон. В зависимост от тоновите отношения на устойчивите и неустойчивите степени различаваме две основни гами – мажор и минор. Звукът на мажорната гама обикновено се свързва с щастливите чувства, а минорната с тъжните.

За да построим мажор и минор е необходимо да се спазят интерваловите съотношения. При натурален мажор те са между I и II, II и III, V и VI, VI и VII степен- цял тон, а между III и IV, VII и I степен- полутон.

гама-до(C)-мажор

При натурален минор между I и II, III и IV, IV и V, VII и I степен има цял тон, а между II и III, V и VI степен- полутон.

гама-ла(а)-минор

Разберете кои са всички разновидности на мажор и минор в публикация….“..“

  Обикновено първите тоналности, които научава всеки начинаещ са естествените тоналности без знаци- „до“ мажор и „ла“ минор. Те се считат за основни и са изградени от основните степени на звукореда. Всички останали тоналности, освен натуралните -„до“ мажор и „ла“ минор имат арматурни знаци. Те се появяват в растяща последователност. При диезите тя е фа, до, сол, ре, ла, ми, си.

Тоест, ако имаме мажорна или минорна гама с един диез, той задължително е „фа„, с два диеза- „фа“ и „до“ и т.н. След като научите редът на диезите, бързо може да запомните последованието и на бемолите, защото то е в обратен ред- си, ми, ла, ре, сол, до, фа.

Тоест, ако имаме мажорна или минорна гама с един бемол, той винаги е „си„, с два бемола- „си“ и „ми“ и т.н.

От всяка степен може да се построят мажорни и минорни тоналности, като се спазват интерваловите съотношения и се поставят арматурни знаци след ключа. (Прочетете повече информация за интервалите в публикация: „Интервали“)

При мажорните и минорни тоналности с диези, всяка следваща отстои на чиста квинта над предната. Новата тоналност приема арматурата на предхождащата, като се прибавя още един диез. Това в музиката се нарича „квинтов кръг“. Името му е квинтов, защото разстоянието между тоналностите една от друга отговаря на интервал чиста квинта. Тя се състои от три тона и половина. Кръгът се затваря с 12-тата тоналност, която е хармонично повторение на първата и е без знаци.

Например, ако се придвижим от тона „до“ (C) с квинта нагоре ⬆ (от ляво надясно на клавиатурата на пианото) стигаме до тона „сол“ (G). Това означава, че първата тоналност с един диез е „сол“ мажор.

квинта

Преминаваме квинта от тона „сол“ (G) към „ре“ (D), добавяме два диеза и получаваме тоналността „ре“ мажор.

квинта

При минорните тоналности с диези започваме винаги от „ла“ (a). За да разберем, коя е първата минорна тоналност с диез, построяваме чиста квинта нагоре от тона. В случаят тя е „ла“-„ми“ („a“-„e“). И така, веднага разбираме, че тоналността е „ми“ минор (e).

За да разберем коя е минорната тоналност с два диеза („фа“ и „до“ диез) трябва да построим следваща квинта от „ми“ (e), която е „ми“-„си“ („e“-„b“). След като разберем, че вторият тон е „си“ (b), разбираме, че тя е минорната тоналност с два диеза- „си“ минор! Не е толкова трудно, нали? 🙂

Ако искаме да открием, кои са мажорните и минорни тоналности с бемоли, трябва всяка следваща тоналност да отстои на чиста кварта след предната. Новата тоналност приема арматурата на предхождащата, като трябва да се прибави още един бемол. Това в музиката е така нареченият „квартов кръг“. Сигурно се досещате, защо се нарича квартов? Да, като при квинтовият, само, че този път разстоянието между тоналностите една от друга трябва да е на интервал чиста кварта. Той се състои от два тона и половина.

Kато се придвижим кварта нагоре ⬆ от тона „до“ (C) стигаме точно до тона „фа“ (F). Така разбираме, че „фа“ мажор е с един бемол („си“ бемол).

След това като се качим с още една кварта нагоре идваме точно на „си“ бемол (B♭), което означава че „си“ бемол мажор ще е следващата тоналност, която е с два бемола („си“ и „ми“ бемол).

По същият начин можем лесно да намерим и минорните тоналности с бемол. Разбира се, първата кварта трябва да е от тона „ла“ (a). Тя е „ла“-„ре“ („a“-„d“). Разбрахте ли, коя е тоналността с един бемол? Да, това е „ре“ минор.

Следващата минорна тоналност с два бемола е „сол“ минор. Защото, кварта от „ре“ („d“) нагоре е „ре“-„сол“ („d“-„g“).

На изображението виждате кръгът, в който са включени всички мажорни и минорни тоналности до седем знака. Във външния кръг в червен цвят са отбелязани мажорните тоналности, а във вътрешния (син цвят) – минорните.

Може да забележите, че в дясната му половина се намират тоналностите с диез, а в лявата- тоналностите с бемол.

Първата тоналност без диези е „до“ мажор (C). Първият диез- „фа“ има тоналността „сол“ мажор (G). Следващата тоналност е „ре“ мажор (D), която е с два диеза- „фа“ и „до“ диез. С три диеза “фа“, „до“ и „сол“ е „ла“ мажор (A), четири диеза- “фа“, „до“, „сол“ и „ре“ има тоналността „ми“ мажор (E), пет диеза има „си“ мажор (B), която е с диези- “фа“, „до“, „сол“, „ре“ и „ла“. С шест диеза е тоналността „фа“ диез мажор (F#), които са “фа“, „до“, „сол“, „ре“, „ла“ и „ми“ и със седем диеза е „до“ диез мажор (C#), които са “фа“, „до“, „сол“, „ре“, „ла“, „ми“ и „си“.

Нека да разгледаме минорните тоналности. Те започват от „ла“ минор (a), която е без знаци. Продължаваме на ляво по кръга и виждаме първата минорна тоналност с един бемол („си“ бемол). Това е „ре“ минор (d). Тоналността с два бемола („си“ и „ми“) е „сол“ минор (g), три („си“, „ми“ и „ла“) е „до“ минор (c) и така нататък.

Тоналностите имат няколко разновидности. Те могат да бъдат: енхармонични, паралелни и едноименни.

Енхармонични са тогава когато се пишат различно, но звучат еднакво. Например тоналността „сол“ бемол мажор (G♭) е енхармонична с „фа“ диез мажор (F#):

Гама „сол“ бемол мажор (G♭)
Гама „фа“ диез мажор (F#)

както и „до“ бемол мажор (C♭)- с „си“ мажор (B).

Паралелни са две тоналности с еднакъв вид и брой арматурни знаци, но едната е мажорна, а другата минорна. Например това са тоналностите „сол“ мажор (G) и „ми“ минор (e). Те имат един и същи знак- „фа“ диез:

Гама „сол“ мажор (G)
Гама „ми“ минор (e)

Едноименните тоналности винаги са две- мажорна и минорна, които имат еднаква тоника, но различна арматура. Например „ре“ минор и „ре“ мажор,

Гама „ре“ минор (d)
Гама „ре“ мажор (D)

„сол“ минор и „сол“ мажор и т.н.


Теория за начинаещи:



Последни публикации: